Журналистът Явор Дачков изригна в личния си профил във фейсбук срещу

Журналистът Явор Дачков изригна в личния си профил във фейсбук против образованието в България и изрази мнение, че по време на социализма е било малко по-добро.

Ето какво написа Дачков:

Детето ми носи 17 некадърни учебници и тетрадки, които тежат към 10 кг. Плод на българската лакомия и българското бездарие - две в едно. Тежестта на образованието, което получава клони към нула. Ще разчита като мен на обща просвета, на образованата си майка, специализирала в Белгия и Канада и положителни фамилни другари. При соца образованието беше малко по-добро, въпреки и с огромна идеологическа фира и бели петна в цели области от хуманитаристиката, държащо децата също по този начин далеч от същината на този развой. Поне имаше дисциплинираност - казарма от селски вид. И тогава и в този момент олимпиадите по математика и художествена гимнастика бяха на респект. И двете Българии възпитаваха и възпитават официални жители, които от дребни научават, че всичко е микимаус в тази среда. И че вървят на училише и приключват висше, тъй като би трябвало, а не тъй като принадлежат към обща просвета, обща традиция, общ смисъл и тъй като са призвани да бъдат хора с разсъдък и сърце, основани за по-голям проект от потребностите на хранителната верига. " Приносът " на демокрацията е, че схванаха, че няма за какво да се напъват за висше и да си губят времето с нелепости. Донякъде са прави, тъй като да продължиш тази официална тъга от първи клас до 23 годишна възраст е чиста загуба на време, в случай че би трябвало да оцеляваш в хранителна верига. Първият образователен ден постоянно е бил непоносимо прекарване за мен. Скомина на наложително закарване в общата нелепост. По едно време имахме и бодливи униформи, та беше и безусловно. Отделен е въпросът, че най-хубавите ми години бяха в езиковата гимназия във Враца, само че това беше макар системата, а а не заради нея. Първият образователен ден бе травматичен и продължава да е, не тъй като ненавиждам социума и образованието, а тъй като се нараних надълбоко от срещата си с тях. Обичам и двете, само че не мога да ги претърпявам в тази среда. Трудно претърпявам и общественото си двуличие, което развих, с цел да оцелея без да се постанова да емигрирам, само че се веселя, че има Facebook, та понякога да се изкажа по нарцистични и прочувствени потребности.